Поредната щура идея на Ники Табаков за „Есенен ХИПИ Фестивал 2014“ на Паничище ни се струва все-по абстрактна и неосъществима. Настинка и грип мори компанията и шофьора. Предходната събота налазихме с Блус Трафик клуб Мелон във Велико Търново…
За нас в случая абстракцията като процес се изразява и в нереалната представа за успеха на един такъв хипи фестивал. Куп събития, които аха да ни откажат. Надделяват хубавите спомени от Рок Фест Паничище 2014 и Джем сешън на хижа Скакавица 2014.
Меко есенно утро. Приветливо слънце гали нашата „тиха“ улица.
Има странна доброта в ранното, трезво ставане в събота. Идеално е за път. Преди време една кака ни беше казала, че така от вратата взимат само депутат. Имената ще спестим. Ако досега ви се струва меланхолично, на Клисура налапваме първия биберон с вода и едно к между буквите.
След Самоков се активират сетивата. Природата е мацнала с хипарска любов всяко дръвче. Познатият път до Паничище оживява. Даже спонтанно спираме музиката.
Хотел Панорама е нашия дом този път. Курортни цени, но топла баня.
И е съвсем наблизо. Оставяме нескопосано багажа и газ към хотел Лира. Тъкмо пристига Порто с две от трите си щерки.
Кога последно сте ходили по Рила?
Усещаш пътя под краката си, свежия въздух… Всяка клетка от тялото иска да пее и танцува, да запамети всеки момент. Стигаме мястото на събитието. Цари измамна тишина към 15:00 часа. Терасата приютява големите фенове. Шарени одежди ни казват, че това е само началото. Можело и повече. Само ни била бедна фантазията на втория ден на хипи феста в Паничище.
„Разлики и прилики между западната и българската култура с оглед на (не)възможното хипи движение у нас.“
Това не е виц, а ЛЕКЦИЯ на културолога Григор Григоров в 17:00 часа. Присъстват към двадесетина души, наличният Блус Трафик и Кармен. Досадно или не, от историческия и социо-културен разрез на българското общество в сравнение със Западна Европа и по-късно Щатите по време на зараждането на хипи движението ни става ясно, че зараждането му в нашата родина е невъзможно. Гришата започва своя анализ от българското патриархално, чорбаджийско общество преди и по време на турското робство. В този огромен период човешките взаимоотношения се доминират от семейните зависимости. Те обхващат и отношението към ратаите и слугините. А браковете се уреждат по сметка. Същевременно в градовете на Западна Европа има дори еманципирани жени с пари: някои леки, ала и богати вдовици и наследнички. Може да си вземеш половинка по любов. Младото поколение на преселниците от Западна Европа в Щатите се бори за свобода на личността и вероизповеданието. И най-важното – против ВОЙНАТА. С историята на хипитата сте по-запознати от нас. Не ни се говори за комунизма. Добрата новина е, че България не е подмината от нито едно от западните движения и музикални стилове.
Порто прави саунд-чек с атрактивни музиканти: малкият Еци и Илия Банов. Апропо, най-малкият участник на хипи фестивала в Паничище е Борил – само на месец и половина. Браво родители!
И ето почва се луд купон: Спас и Яна – Чипси; Пожар с Домби, Павката-хипара и Доменико Форнари; Митака, Свилен и Иво от Асамбленд, Блус Трафик (за съжаление без Ванката), Радо, Спартак, неповторимата Гери от Ша-Ша. Към полунощ пристига и Краси Табаков. Дано не забравяме някого. Чак наша скромност седи с пончо на перкусиите – густо майна…
Публиката е невероятна. Впрочем картинките казват повече и от 1000 думи – Хипи Фест Паничище 2014.
Яка музика, усмихнати пъстри хора. Не сме в познатия зловещ филм на срам и злоба, страх и омраза, чалга и орки. Няма и политика.
Силно вярваме, че в България има много повече шарени вълшебници от над стоте фенове на хипи фестивала в Паничище.
Победихме и този път!
Вечно ваш – бат Саш…
Фото: Ники Спиров